Вчера моят брат почина! jwk.blog.bg това беше неговия блог. Въпреки, че в момента не плача отвътре горя. Незнам дали ще ме разберете, но..... Хмм той каза че това лято ще излизаме заедно, ще гледаме филми, ще се забавляваме заедно, а сега..... Е такъв бил живота. Но имам само един въпрос, въпрос към господ... Защо? Защо господи отне брат ми, защо?! Аз лично не вярвам, че му е дошло времето. Как на 26 годишмно момче му е дошло времето. НЕ той по скоро ми беше отнет. Е съжалявам... Поклон пред паметта му. Дано да е на по хубаво място! ;(


... Изминаха 3 тъжни месеца без брат ми...

Да почива в мир твоят брат ...
Поклон пред паметта му !

научих тъжната вест от баща ви, съжалявам за това младо красиво момче и аз често се питам защо си отиват без време млади хора...

Но ти,мило ми момче-остави сълзите да се ронят...изкрещи на воля мъката си...и знай,че той винаги ще живее в сърцето и душата ти.Така,по леко ще ти бъде.Моите съболезнования и се дръж.Сега,ти си опората в къщи.

struva mi se ,4e tazi godina umirat samo hubavi hora

Прегръдки от мене.Поразена съм.Не мога и не искам да повярвам.Влизах често в блога му.Беше талантлив и чувствителен.Страшно боли когато си отиват млади хора.Аз също се питам ЗАЩО???

И ще продължиш да го обичаш. Обичаме го и всички ние, които макар и виртуално се докоснахме до неговата богата душевност, талант и човечност!
Поклон!

но Бог има план с всеки от нас. Ти си поплачи, а после иди да учиш и наистина стани пилот, ако това е мечтата ти.
прегръщам те нежно,
една непозната, която също плаче
http://www.youtube.com/watch?v=usfiAsWR4qU

Поклон пред паметта му!

Ти преживяваш изключително тежък момент в твоя живот и аз ти съчувствам.
Нямам думи, за да изразя чувствата си, примете моите съболезнования... и бих била много радостна, ако би могло ти да споделиш спомени за твоя брат. Поклон пред светлата му памет!
Мисля за теб и твоето семейство.
http://www.feng-shui116.ru/18ebc1d407%20(1).gif

За 6 месеца погребах и двамата си родители. Казват, че е по-нормално, но всеки сам знае какво е да изпратиш любим човек. Болката не отминава с времето, научаваш се да живее с нея някак си, но понякога те връхлита така, че не можеш да си поемеш въздух ... Светла му памет!

отминаха 40 дни... 40 тъжни и трудни дни... но ще трябва да свикнем, че батко ти го няма само физически - духовно той ще е с нас до края на живота ни...

Обичам те, момчето ми!!

татко

това го осъзнах,когато гледах 82-годишния си дядо с два бастуна в ръце и паркинсон до ковчега на 12 годишната му правнучка/моята племенничка/...Страшно е,когато си отиват млади хора...
Но ти бъди силен...Казват,че времето лекува...Не,то просто ни научава да живеем без изгубеното...
Нека брат ти да почива в мир!