...реших да напиша това. 

Бежанци

 

 

Вдъхнови ме „Арменци” това да напиша,

че в нашият свят модерен, любим,

в мирно време войната се води,

че брат брата убива любим.

 

За какво ли се бият хора със хора,

мисли  различни – плътта е една.

За едната идея – малка, голяма,

за родина една – един мир.

 

И как се повтаря, в някакъв смисъл,

от дома си да бягат,

но не от завоевател,

а от брата, бащата, семейство, любов.

 

Мъченици сами се направиха те,

сами се прогониха, сами се убиха.

Сами си направиха тази беда, че

мирно не става – ТРЯБВА Война.

 

А плаче майка с бебе в ръка,

мъжа си отново ще види ли тя?

Родина, приятели, кварталът дори!

Тя не желае –  не, не желаят,

 

в наш’та държава те да стоят,

но имат ли избор,

имат ли сили до края,

да видят тази война?...

 

Тази братска, семейна война!

© Радостин Найденов

Тинче, радвам се, че те вълнува този проблем дотолкова, че да реагираш емоционално и да напишеш стихотворение!!

Поздравления!!!

С обич: к.к.