Овце пасат на хубава поляна

бодра и зелена, прелестна трева.

Тук-таме от някой ъгъл пастора довтаса.

Облечен в бяло ангелско облекло

овците една по една брои.

На всяка нещо обещал,

на всяка нещо промърморил,

че тази хубава трева зелена,

изпълнена с обилен и красив живот

е с малка капчица надежда.

Но иде ден овца голяма

гледа с черни маслинени очи

към таз бяла блуза на „стопанина”,

към зелените поля.

И нещо щраква в малката глава,

разбира истина сега, но вече

късно, вече свърши – кръв потече

до зелените поля и само писък

нечовешки се изпя със залеза

прощален, и кървава река.

© Радостин Найденов