Земя

 

Високо, високо в небесната шир

Раят стои и гордо там гледа…

Белите облаци до него летят,

пазят те Рая – небесната шир.

 

Но има там облак – черен,

отцепен ръмжи и пращи…

С гръм той удари и трите поля

и само кълне белите облаци,

кълне и свещеното – своята Майка.

 

А Раят го гледа как бясно бушува,

гледа, усмихва се, плаче дори,

че нявга тоз’ облак беше от Рая,

но напаст земна от там го прокуди.

Облакът черен, лъган безкрайно,

на думите свети не вярва – тъжи.

 

Ала дойде време свято, небесно,

един лъч го прободе с правда една…

И разума чу отшелникът гонен, и

върна се той при Майка една!

© Радостин Найденов

"Земя като една човешка длан/ Но по-голяма ти не си ми нужна... Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна/ и от кремък твоят стар Балкан!... " - цитирам по памет... Натам ме отнесоха спомените... И, "Братчетата на Гаврош"...
Много харесвах една руска песен: "Почему в 17 лет..."
Ние всички сме деца... на Майката Земя!
Поздрави!

Отлична работа, Тинк! Поздравления!!! :) (Y)

к.к.