Без идеал има само смърт.

Проста и нещастна смърт!

Принизен до калта поглед,

молещ се на богове – не, а на тирани.

В чудовища превърнали се хора,

ни срам, ни милост в тяхната глава.

„Разделяй и владей” е казал нявга войнът,

ала милост и състрадание е имало тогаз.

Идеал, извисен над собствений

живот – велика и красива смърт!

Извисен над божествени тела,

безсмъртието на Бог постигнал.

Кат’ ангел неземен, божествено хвърчи

добродетели дарява, а също и мечти.

„Всичко свое нося със себе си” е казал философът –

и героите свойта тежка слава носят.

Събуди се, човекът само сън беше.

През прозореца погледна и там го видя,

че сънят истина е бил, но

дали доброто там видя или нещо друго…

и аз дори не знам…

© Радостин Найденов