Тик

 

Тик-так, тик-так времето тече…

Колко малък е човешкият живот,

песъчинка е той в необятната пустиня.

Не стига той за нищо, за нищо необходимо!

 

Имаш ли мечти, за малки се моли.

Големите мечти болка ще дадат.

По-добре сърце от стомана имай ти,

отколкото от злато и болката да чувстваш.

 

Никой от култура се нуждае в тези дни.

Хората да страдат, хей нали съм аз добре!

Парите аз ще пия и златото да ям, градът

моя дом стана и той едничък ми е другар.

 

И хората лапат и не жалят нит’ родина,

нит’ душа, а часовникът не спира – всички равни

сме ей там. Ала, ник’ не спира, ник’ не гледа,

че безсмъртни не сме ние и часовника си тика...

 

Тик-так, тик-так…

© Радостин Найденов

 

Отново интересна тематика и стихове!! Поздравления, Тинк! :)

к.к.

Пораждат замисъл......

Имаш ли мечти, за малки се моли.

Големите мечти болка ще дадат.

Харесах. Не е вярно, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му! Мечтите са безплатни, а лакомията на хората е пословична - особено когато се отнася до благини, които са без пари:))). Истината е в малките, но лични, съкровени, наистина мечтани мечти! Поздрави!