Прочетен: 2549 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 22.11.2014 18:47
Седем години аз бачках и работих, седем години аз страдах и за какво? За един неблагодарен народ! А работех, помагах, какво ли не правех, за другите хора. Бачках, бачках и нищо… Що за хора, що за наглост, гледат те в очите и лъжат, и мамят.
Работих в пекарна. Правех хляб и то не обикновен хляб, а наистина хубав, мек, вкусен хляб! Гордея се със занаята си и черен хляб правех, и пълнозърнест, каквото душа ти иска! Ала не, алчен народ като видят, че някой е добре и веднага мръсно да му направят. Е, преди 4 години започна, то не бяха хлебарки, то не бяха мравки, то не бяха мишки и пълно с лъжци! Хванах го веднъж как слага труп на една котка и то точно до пекарната и го питам, като нормален човек, какво правиш? Той, като взе да ми обяснява, как намерил тази котка на улицата, че решил да я махне, щото разбираш ли било гадно за хората, които минавали! Абе, като се ядосах, ама не му казах нищо, махнах трупа, сложих го у казана до моста и тва е. Жал ми е само за животното, че не го устайха с мира, а го забъркаха и от оня свят за тая работа… И после като плъзнаха слухове, че не съм си бил мил ръцете, пипал съм бил трупове и после меся хляба. Е, не издържах, а да кажеш друга пекарна в града да има, а то не и пак ми стъжняваха живота… е, накрая казах не…
Хее-хе-хе-хе да ги видите само как ми се молеха! „Бай Матей, защо ни оставяш така?”, „Е, нали щяхме да ти строим по-голяма къща, а и твоя хляб…”, „Молим те, остани Матей какво ще правим без теб?” Наглост, наглост – отврат! И така де, казах им чао и тва е. Неблагодарници, само когато им потрябваш те молят за помощ, а после ти плюят на ръцете – ай сиктир! Сега отивам в чужбина, не ми трябва тоз’ прост народ неблагодарен, алчен… Нагъл!
© Радостин Найденов
Поздравления! :)
к.к.
Благодаря! :)
