Ето, виждам моята любов,

идва срещу мен, ах радост и любов.

В моите прегръдки тя падна и

лъхна тя на топла майска роза.

В нейните очи що ли случки не видях –

има радост, мъка има и любов.

Ах, колко приказки разказват нейните ръце,

пълни с труд, със скръб, но и с любов.

Крака красиви, що ли те земи са извървели,

кат коприна нежни, но треперят те – от любовта.

Устни райски с мойте те се сляха, ала за миг –

и стана тя на хиляди цветя, и отново аз

крещя на колене пред пъстрите листа:

„Ела пред мен, моя любов,

ела пред мен, Родино!”

© Радостин Найденов