Глупак

Жалостна младост попиляна в затвор.

Затвор от страха, от страдание, от смърт.

А колко желах таз смърт неизбежна…

Смъртта на предците, на човешкия род.        

Сега! Ден на фалшивата радост изгря.

С фалшиви лъжи за нещастно безсмъртие.

Глупакът дори знае – плът безсмъртна няма.

Крах за тях идва неизбежен и в дим.

Злощастни души що туй не разбраха.

Души на гении, герои, царе и светци.

А там на върха монах стои сам!

Сам АЗ глупак, сред ‘родити…

© Радостин Найденов