Ах, Темида, що ли твоите

очи са вързани от закона?

Та нали си ти повелител на

правда, на добро, на сила, на закон?

От меча дръжка само остана,

дрехите ги няма гола ти стоиш насред студа.

Теглилката на злото обсипана с пари, а

от плаща на очите кръв се вижда да кипи!

Цялата в окови и няма там стои

друг от нейните уста говори,

друг присъди там твори.

После нея обвиняват за всичките беди!

***

И щом отново слънцето изгрее

върху белите колони, никой не

се вглежда върху изгубена мечта.

Мечта за правда, за надежда, за

народ един велик. Тлеят те, ала

за изгубената, свобода!

© Радостин Найденов